73% от болниците изпитват недостиг на лекари и сестри
Над 73% от лечебните заведения у нас изпитват недостиг на лекари, а към 90% - на медицински сестри, което влошава качеството на оказваните грижи. Без своевременни ограничения съгласно множеството мениджъри ще се стигне до наложително преструктуриране и самозатваряне на немалка част от лечебните заведения в идващите 5 година Това са главните заключения от анкетата на " Индекс на лечебните заведения " за кадровия недостиг в опазването на здравето, извършена през януари и февруари т.г. измежду 69 лечебни заведения от цялата страна.
Недостиг на лекари
Над 73% от интервюираните болнични мениджъри са декларирали, че изпитват дефицит на лекари. Според тях максимален е дефицитът на експерти в региона на анестезиологията и интензивно лечение - 42.9% от лечебните заведения, хирургията - 41.7%, педиатрията - 38.8% и кардиология - 34.7%.
В 82.6% от интервюираните лечебни заведения до 40 медици работят на контракт и на друго място. При близо 35% от тях са налице действия, за които не разполагат с щатен експерт и работят по контракт с друго лечебно заведение. В множеството случаи - 64%, става дума за неналичието на до трима щатни експерти. Най-често те са от областта на токсикологията, кардиохирургията, микробиология и паразитология, инфекциозни заболявания, съдова хирургия и др. В 85% от лечебните заведения има експерти на цивилен контракт, като при множеството става дума за до 10 души. Основно те са от специалностите хирургия, акушерство, токсикология, неврология, кардиология и други
В 81% от случаите липсата на експерти води до прегаряне на личния състав, считат участниците в анкетата. Около 78% от лечебните заведения показват, че мъчно обезпечават 24-часовата активност на работа, а близо 45% от интервюираните показват като разследване закъсняла или неточна диагностика и понижаване качеството на лекуване.
Близо 42% от интервюираните лечебни заведения декларират, че е налице и текучество измежду медицинските експерти в тях. Сред главните аргументи за това са постигане на пенсионна възраст (39%), заплащането (36%), работа в друга болница (17%), пренатоварването (14%), откриване на нови структури (11%).
Недостиг на медицински сестри
Още по-голям е казусът с недостига на медицински сестри. Недостиг на този тип фрагменти декларират близо 90% от интервюираните лечебни заведения. В над 40% от интервюираните лечебни заведения на един доктор се пада по-малко от една или една здравна сестра. В 58% от лечебните заведения на една сестра се падат над 7 пациенти, които да обслужва. Липсата на медицински сестри е във всички посоки, само че като специалностите с изострен дефицит са посочени анестезиология и интензивно лекуване, АГ, хирургия, педиатрия, вътрешни заболявания, неврология, незабавна медицина и психиатрия. При 88% от интервюираните лечебни заведения до 40 сестри работят и на различен контракт.
Дефицитът тук най-голямо въздействие върху качеството на лекуване, излиза наяве от отговорите на интервюираните лечебни заведения. 51.6% от мениджърите показват, че дефицитът на сестри води до неналичието на съответни грижи за пациентите, а 60% - че неналичието на тези фрагменти води до увеличение на опцията от неточност при болничния престой на пациентите и понижаване на качеството на лекуване. Прегарянето на личния състав също е сред основните последствия от дефицита на медицински сестри (82.3%).
Причини за кадровия недостиг
По-лошите условия на труд и възнаграждение спрямо други лечебни заведения в страната или чужбина, както и неналичието на съвременна инсталация са една от водещите аргументи за неналичието на фрагменти у нас (56%). Откриването на нови лечебни заведения в региона и в страната също играе основна роля за дефицита на медицински експерти - тази причина е посочена близо от 47% от интервюираните. Недостатъчно произвеждане на фрагменти е декларирана като причина за кадровия недостиг от 65.6% от интервюираните, а неналичието на благоприятни условия за кариерно развиване и подобаващи условия за специализация са причина за дефицита на фрагменти съгласно 31% от лечебните заведения.
Прогнози
Над 53% от интервюираните мениджъри се притесняват, че в идващите 1-5 г. ще изпитат сериозен дефицит на фрагменти, който ще докара до редукция на активността на лечебните им заведения. Други 32% изпитват същите терзания, само че в по-дългосрочен проект - идващите 5-10 година Ако не се одобряват ограничения, 92% от интервюираните мениджъри считат, че ще се стигне до наложително преструктуриране и самозатваряне на част от лечебните заведения в страната в идващите 5-10 г. Според тях това ще се случи най-вече при общинските и регионалните лечебни заведения. Според 44% от участниците в проучването ще се наложи да се попълни кадрови състав с медицински експерти от трети страни или с млади фрагменти от медицински вузове.
Мерки
Основната мярка за справяне с кадровия недостиг според мениджърите е по-доброто възнаграждение на експертите. Според 71% от интервюираните са нужни по-високи заплати за медицинските сестри, съгласно 59% на младите лекари до 35 година, а съгласно 51% - на лекарите в дефицитните специалности. Aнкетираните мениджъри са единомислещи, че са нужни и промени в болничната система. 68% считат, че би трябвало да се ограничи откриването на нови лечебни заведения на база авансово изчислени и обществено оповестени от Министерство на здравеопазването потребности, а 49% - че е нужно преструктуриране на лечебните заведения в районите, където няма нужда от тях или нужните фрагменти за работата им. Според 43% е допустимо да се вкара и нов принцип за подписване на контракт с НЗОК - на база потребностите от здравна помощ във всеки район и комплексността на предлаганите услуги. Като друга съществена опция за справяне с казуса съгласно 72% от мениджърите е производството на повече фрагменти от медицинските вузове в страната, по-добри условия за кариерно развиване (30.8%), и възстановяване на изискванията за специализация (33.8%).
Недостиг на лекари
Над 73% от интервюираните болнични мениджъри са декларирали, че изпитват дефицит на лекари. Според тях максимален е дефицитът на експерти в региона на анестезиологията и интензивно лечение - 42.9% от лечебните заведения, хирургията - 41.7%, педиатрията - 38.8% и кардиология - 34.7%.
В 82.6% от интервюираните лечебни заведения до 40 медици работят на контракт и на друго място. При близо 35% от тях са налице действия, за които не разполагат с щатен експерт и работят по контракт с друго лечебно заведение. В множеството случаи - 64%, става дума за неналичието на до трима щатни експерти. Най-често те са от областта на токсикологията, кардиохирургията, микробиология и паразитология, инфекциозни заболявания, съдова хирургия и др. В 85% от лечебните заведения има експерти на цивилен контракт, като при множеството става дума за до 10 души. Основно те са от специалностите хирургия, акушерство, токсикология, неврология, кардиология и други
В 81% от случаите липсата на експерти води до прегаряне на личния състав, считат участниците в анкетата. Около 78% от лечебните заведения показват, че мъчно обезпечават 24-часовата активност на работа, а близо 45% от интервюираните показват като разследване закъсняла или неточна диагностика и понижаване качеството на лекуване.
Близо 42% от интервюираните лечебни заведения декларират, че е налице и текучество измежду медицинските експерти в тях. Сред главните аргументи за това са постигане на пенсионна възраст (39%), заплащането (36%), работа в друга болница (17%), пренатоварването (14%), откриване на нови структури (11%).
Недостиг на медицински сестри
Още по-голям е казусът с недостига на медицински сестри. Недостиг на този тип фрагменти декларират близо 90% от интервюираните лечебни заведения. В над 40% от интервюираните лечебни заведения на един доктор се пада по-малко от една или една здравна сестра. В 58% от лечебните заведения на една сестра се падат над 7 пациенти, които да обслужва. Липсата на медицински сестри е във всички посоки, само че като специалностите с изострен дефицит са посочени анестезиология и интензивно лекуване, АГ, хирургия, педиатрия, вътрешни заболявания, неврология, незабавна медицина и психиатрия. При 88% от интервюираните лечебни заведения до 40 сестри работят и на различен контракт.
Дефицитът тук най-голямо въздействие върху качеството на лекуване, излиза наяве от отговорите на интервюираните лечебни заведения. 51.6% от мениджърите показват, че дефицитът на сестри води до неналичието на съответни грижи за пациентите, а 60% - че неналичието на тези фрагменти води до увеличение на опцията от неточност при болничния престой на пациентите и понижаване на качеството на лекуване. Прегарянето на личния състав също е сред основните последствия от дефицита на медицински сестри (82.3%).
Причини за кадровия недостиг
По-лошите условия на труд и възнаграждение спрямо други лечебни заведения в страната или чужбина, както и неналичието на съвременна инсталация са една от водещите аргументи за неналичието на фрагменти у нас (56%). Откриването на нови лечебни заведения в региона и в страната също играе основна роля за дефицита на медицински експерти - тази причина е посочена близо от 47% от интервюираните. Недостатъчно произвеждане на фрагменти е декларирана като причина за кадровия недостиг от 65.6% от интервюираните, а неналичието на благоприятни условия за кариерно развиване и подобаващи условия за специализация са причина за дефицита на фрагменти съгласно 31% от лечебните заведения.
Прогнози
Над 53% от интервюираните мениджъри се притесняват, че в идващите 1-5 г. ще изпитат сериозен дефицит на фрагменти, който ще докара до редукция на активността на лечебните им заведения. Други 32% изпитват същите терзания, само че в по-дългосрочен проект - идващите 5-10 година Ако не се одобряват ограничения, 92% от интервюираните мениджъри считат, че ще се стигне до наложително преструктуриране и самозатваряне на част от лечебните заведения в страната в идващите 5-10 г. Според тях това ще се случи най-вече при общинските и регионалните лечебни заведения. Според 44% от участниците в проучването ще се наложи да се попълни кадрови състав с медицински експерти от трети страни или с млади фрагменти от медицински вузове.
Мерки
Основната мярка за справяне с кадровия недостиг според мениджърите е по-доброто възнаграждение на експертите. Според 71% от интервюираните са нужни по-високи заплати за медицинските сестри, съгласно 59% на младите лекари до 35 година, а съгласно 51% - на лекарите в дефицитните специалности. Aнкетираните мениджъри са единомислещи, че са нужни и промени в болничната система. 68% считат, че би трябвало да се ограничи откриването на нови лечебни заведения на база авансово изчислени и обществено оповестени от Министерство на здравеопазването потребности, а 49% - че е нужно преструктуриране на лечебните заведения в районите, където няма нужда от тях или нужните фрагменти за работата им. Според 43% е допустимо да се вкара и нов принцип за подписване на контракт с НЗОК - на база потребностите от здравна помощ във всеки район и комплексността на предлаганите услуги. Като друга съществена опция за справяне с казуса съгласно 72% от мениджърите е производството на повече фрагменти от медицинските вузове в страната, по-добри условия за кариерно развиване (30.8%), и възстановяване на изискванията за специализация (33.8%).
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ